27 jun 2005, 1:06

Просякиня

  Poesía
199 0 18

Минаха се дни, месеци, година,
но ти още тлееш в моето сърце,
зърна ли те, не мога да отмина
това красиво, ангелско лице.

Обичах те безкрайно до полуда,
дарявах всеотдайно моята любов,
но не знаех, че живяла съм в заблуда,
не знаех, че за обич ти не си готов.

Като просяк падах аз пред тебе,
 жалка, с парещи сълзи
и с ръце отправени към Бога
молех вечно с мен да си.

До днес нищо не се е променило,
пак тръпна чакам в самота,
но сърцето ти до болка се е вледенило
и не може да узнае що е любовта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дари Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Определено разбирам как се чувстваш, преди време и аз бях в същото положение. И май още съм, то личи от ника ми...
  • Пиша 6! Много чувствено стихче! Още повече, че го асоциирам с лични преживявания, които дори в момента май са в разгара си... Дано се окаже, че асоциацията ми е грешна, защото ако това стихотворение се окаже вярно за мен, тогава ще бъда много тъжен, понеже много е лошо да не отвърнат на любовта ти...
  • гадничко е това състояние,но то е родило прекрасно стихотворение
  • Благодаря ти Влади! Ще продължавам, мерси за куража!
  • Благодаря ти много за подкрепата Милица и за това, че ми вдъхна кураж! Наистина се нуждаех от това! Още веднъж благодаря!