Липсваш ми
Липсват ми думите ти,
когато притихнеш.
Тишината ме обгръща -
пламъче бяло
трептящо в сетивата ми.
С целувка
изпратена по въздуха
отварям
широко прозвореца...
Сега разбирам
защо ухае
стаята на теменужки.
Вътърът ми носи вест
от стъпките ти -
скрити
в джожчето на утрото
пълно с весели усмивки...
Навън
не спира да вали,
а листите
разхвърляни по пода
са още мокри -
изписани
от недовършените мисли,
които всъщност
без теб не означават нищо!
когато притихнеш.
Тишината ме обгръща -
пламъче бяло
трептящо в сетивата ми.
С целувка
изпратена по въздуха
отварям
широко прозвореца...
Сега разбирам
защо ухае
стаята на теменужки.
Вътърът ми носи вест
от стъпките ти -
скрити
в джожчето на утрото
пълно с весели усмивки...
Навън
не спира да вали,
а листите
разхвърляни по пода
са още мокри -
изписани
от недовършените мисли,
които всъщност
без теб не означават нищо!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Йоанна Todos los derechos reservados
