Obras de autores contemporaneos: literatura, música, bellas artes, etc.
от лъжата боли 🇧🇬
Визия 🇧🇬
Среща 🇧🇬
Танцът на мъртвите 🇧🇬
Щастие 🇧🇬
Когато човек е щастлив, той се чувства из ...
Моето Море, Моето Небе 🇧🇬
> Виждам мъртви цветя
> Виждам килим от цветя
> Виждам голи дървета
> ...
На Вера - Помня те 🇧🇬
Помня те
Липсваш ми...
Не че те обичах много, но исках да сме заедно. Исках да съм до теб и да ти давам сили да живееш. Но не..
Твоите демони те победиха. Вече една година откакто не си до мен. Пак съм се съблякъл. Пак навън е топло – аз разхождам телесата само по едни шорти. ...
На Христо Гатев - Бозата 🇧🇬
Ставам... Прекрасна юнска утрин. Отивам да пия кафе в нашето кафене на ъгъла. Там изваждам 30 ст. и поръчвам чаша дълго ароматно кафе. Паля цигара и се чувствам доволен. Разлаффаме с кафеджийката Люси – жена на възраст, любопитна, пътувала много из света /миналия месец – две ...
Картоф 🇧🇬
Ловецът на спомени 🇧🇬
Магьосникът се появи изневиделица и я стресна, въпреки че очакваше появата му. До един момент в разхвърляната й стая нямаше никой, а след миг вече помещението се изпълни със сухия шум от веещото се на плащите му наметало, което се носеше като че ли самостояте ...
Исках да ти кажа нещо друго... 🇧🇬
с гласа ми, който те увери, че те обичам,
щастие от разстояние, необходимо по- скоро на мен,
за да заспя поне тази вечер, да не мисля за утрото,
мъдрото утро без теб \\\\сега си тук\\\\ там далече макар, ...
Здраво стъпил на земята 🇧🇬
Защото луна съм аз а ти си слънце 🇧🇬
Липсваш ми 🇧🇬
АЦТЕКИТЕ? 🇧🇬
Врати 🇧🇬
Той вървеше по тъмния коридор с мек килим с различни шарки. Те като че бяха живи. Променяха се понякога толкова бързо, че нямяше как да забележиш движението. Създаваха илюзия за статичност. Стените се сливаха и се отдръпваха. С ...
Черните рози 🇧🇬
Фарът 🇧🇬
Усмивка в полунощ 🇧🇬
Сълзите на камъка 🇧🇬
Cамотен ли е вятърът? 🇧🇬
Последната операция 🇧🇬
Лятото 🇧🇬
невидимо галят ръцете на лятото,
затваряш очи, посипани с люляк
и тежката, душната нощ
като майка те носи в утробата ...
Съдник и грешница 🇧🇬
Помня 🇧🇬
Помня как устните й се плъзгаха по моите като къс коприна по загрубяла селска ръка. Помня как пръстите й се вплитаха в косата ми - понякога грубо, сякаш искаше да завърже от нея възел, с който да ме прикрепи навечно към себе си, а понякога толкова нежно, като че ли се страхуваше да не ме нара ...
Отмъщението на гарвана 🇧🇬
Отмъщението е сладко нещо 🇧🇬
и “вечната любов” е тази, че капризът трае по-дълго”
Оскар Уайлд, “Портретът на Дориан Грей”
Тази нощ валеше като из ведро. Мислех си, че никога няма да стигна до кралския палат, но ето че не бяха минали и два часа, когато острите кули на безумно нестандарт ...