16 jul 2004, 1:51

Защото луна съм аз а ти си слънце

  Poesía
199 0 4
Устните ми празни думи ще изричат и жадни ще останат те, ако от твоите вода не пият, ако не целунат твоето лице. Студено ми е, не чувствам топлина, не си до мен, а ти си мойто слънце. Днес съм по-студен и от студа. По-малък чувствам съм от зрънце. Аз зная - моят път до тебе води, но съм сляп без твоите лъчи. Духът ми в мрак от теб създаден броди и търси твоите очи. Вода съм, но съм жаден. И съм въздух, но се задушавам. Изгрев съм, но ето че залязвам. Защото луна съм аз, а ти си слънце.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Владимир Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това стихотворение има голям потенциал, но 2-ият и 4-ият куплет се нуждаят от редакция.Иначе другите два са прекрасни!
    Студено ми е,любовта не чувствам,
    не си притихнала до мен сега,
    с мечтите си те аз прегръщам,
    със сърцето търся твойта топлина...
  • Хлъц...леле,що на мене никой не ми ги пише такиваСигурно съм много гадна!Браво...
  • Това стихотворение има голям потенциал, но 2-ият и 4-ият куплет се нуждаят от редакция.Иначе другите два са прекрасни!
    Студено ми е,любовта не чувствам,
    не си притихнала до мен сега,
    с мечтите си те аз прегръщам,
    със сърцето търся твойта топлина...
  • Хлъц...леле,що на мене никой не ми ги пише такиваСигурно съм много гадна!Браво...