17 jun 2006, 14:53

* * *

  Poesía
108 0 10

След дълга пустош и тъга,
след дълги нощи, изпълнени с мъгла,
след силната болка в моята душа,
след безспирните сълзи, проляти в нощтта,
ти дойде, спаси ме и върна радостта!
Сега копнея благодарение на теб,
ти ме научи да се боря...
И пак живея, пак.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Катерина Карабоева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е хубаво!
  • Живей и се радвай! Браво!
  • Прочетох всичко твое,пишеш много истински и от сърце,не спирай,това е верният път.Имаш шестичка от мен.Поздрави.
  • Писателче, изглежда само така ти се струва!Бих те помолила да престанеш да критикуваш другите,не само твоят труд е перфектният,така че ако обичаш не изразявай исказвания от сорта на "доста чалга слушаш",поради простата причина че изобщо не слушам чалга!Надявам се да не го приемеш като лична обида.
  • Доста чалга слушаш, струва ми се!
    От нея няма да се научиш на поезия.