* * *
Мрак препъва краката ми,
обич дърпа косите.
Дните ми- недосгряти
ходят вече преситени...
Дните ми- посинели
стъпват вечно на пръсти
и надничат- не е ли
празнотата им пъстра...?
Недочути припадат
недоспукани мисли.
Вятърът нежносладък
става влажен и кисел.
Няма нищо изцапано
и тъгата е чиста-
само тук- таме капят
от дъха й мъниста.
обич дърпа косите.
Дните ми- недосгряти
ходят вече преситени...
Дните ми- посинели
стъпват вечно на пръсти
и надничат- не е ли
празнотата им пъстра...?
Недочути припадат
недоспукани мисли.
Вятърът нежносладък
става влажен и кисел.
Няма нищо изцапано
и тъгата е чиста-
само тук- таме капят
от дъха й мъниста.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ясита Todos los derechos reservados
