* * *
Заспах в студени завивки,
обгърната в топли мечти.
След тежки среднощни запивки,
уморена притворих очи.
Не ме сгряха мъжки ръце,
даващи, вземащи, силни.
Дъхът ми подгони леко перце
и замръзна, преди да политне.
Затрих следите оставени,
пометох и малкото жал...
Табела гласеше: забравени!
са нежните мигове, които си дал.
Вкус на тъга безцелно
полепна по сухите устни,
затворени! и няма ни болка ответна,
нито чувства във време заробени.
Опитах да плача в съня си,
а не спях и не плачех.
Какво ли сърцето ми търси
и с какво ли го плашех...
2004
обгърната в топли мечти.
След тежки среднощни запивки,
уморена притворих очи.
Не ме сгряха мъжки ръце,
даващи, вземащи, силни.
Дъхът ми подгони леко перце
и замръзна, преди да политне.
Затрих следите оставени,
пометох и малкото жал...
Табела гласеше: забравени!
са нежните мигове, които си дал.
Вкус на тъга безцелно
полепна по сухите устни,
затворени! и няма ни болка ответна,
нито чувства във време заробени.
Опитах да плача в съня си,
а не спях и не плачех.
Какво ли сърцето ми търси
и с какво ли го плашех...
2004
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Анна Тодорова Todos los derechos reservados
