24 jul 2006, 15:48

* * *

  Poesía
97 0 6
                                        


                                          Защо си отчаяна,малка светулке,
                                          тъга ли припламна - смути твоя ден,
                                          звезда ли похлупи съня неспокоен,
                                          любов ли смути най-бедно сърце?


                                          Защо си отчаяна,малка светулке,
                                          сред пролет не спомнила зимата зла, 
                                          нима и нощта без слънцето тлее...
                                          Ти малка светулке,защо си сама?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Донърджак Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • дрън бръм, ля ля грабчи деня, изправи се за светлината


  • Светулката търси своя щурец...Благодаря ти Белоснежна!
  • Любовното пламъче в мене блещука,
    надеждата бледа плахо искри,
    но мисъл тревожна в душата се лута,
    отнема покоя, угасват звезди...

    Аз имам за двама и обич, и плам,
    но тихо в самотност сърцето ми тлее,
    очите мечтани далечен са блян...
    как тогава, кажи ми, светулката грее!?

    Поздравче!
    Много красив и нежен стих! Браво!
  • дрън бръм, ля ля грабчи деня, изправи се за светлината


  • Светулката търси своя щурец...Благодаря ти Белоснежна!