2 ago 2006, 9:37

***

  Poesía
110 0 16

Дойде,но Някой бе те пратил,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

аз трудно дишах, даже бях заспал,

но стресна ме и ме докосна, събуди и разстърси силно,

живот ми даде, въздух и вода!

 

Не ме остави в сладка болка,

жаравата разрови, махна пепелта,

нов огън в сърцето пак запали,

да топли вътре моята  душа.

 

И ще ти дам Любов, каквато имам я

и всичко ще си дам на теб

ти ако искаш, приеми я

или сложи я в рамка на портрет.

 

и знам че твърде много се тревожа

 за твоята умора всеки ден

 но пука ми това го знаеш

защото, Слънчо, те обичам и си те искам все за мен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво!
  • Много ми хареса.Особено рамка на портрет.
  • И ще ти дам Любов, каквато имам я
    и всичко ще си дам на теб
    ти ако искаш, приеми я
    или сложи я в рамка на портрет.

    Красив начин да покажеш едно прекрасно чувство! Поздрав и то мен!
  • Радвам се, че една рамка и един портрет ви стоплят!
  • В живота ми внезапно ти се появи.
    Жаравата разрови пламъче да търсиш,
    остатъци от нежност и желания,
    заровени там някъде в душата.
    Обичай!!!
    Поздравления!!!