18 ago 2006, 23:04

***

  Poesía
114 0 8

Аз ходих, скитах се и бродих

в моите очи тъгата беше спомен

душата ми е жива, спомних си,

че пътят ми е огън, стоплих се

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

и в тишината на камбанен звън

ще се завърна , а сърцето онемяло

но не да изрека това, що чакаш в тъмнината

а просто за да продължа нататък!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Йовчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Радвам се, че те чета отново тук. Не спирай да публикуваш - заслужава си. А за стихотворенията - вече знаеш мнението ми (6).
  • Иво, провокирано от стихотворението, за което споменаваш - да, но не и същото ... вникни в смисъла, а не гледай близостта на използваните думи ... не мога да искам разрешение за вдъхновенията си, те идват и си отиват , когато пожелаят. Благодаря ви на всички за мненията!
  • Аз ходих, скитах се и бродих
    в моите очи тъгата беше спомен
    душата ми е жива, спомних си
    че пътят ми е огън, стоплих се

    Аз ходих, скитах се и бродих
    в моите очи тъгата бе спомен,
    душата ми е жива, спомних си,
    че пътят ми е огън и се стоплих.

    Това ме впечатли в първия куплет и си позволявам това предложение. С най-искрено чувство е, Ивайло.


  • Това не е ли ''преразказ'' на прекрасното стихотворение ''ВЬРНИ СЕ''
    чието автор е ,Белоснежка/Г.Шутева/,публикувано на 12.08.06.????
    Използвана е сьщата идея и думи....Дори е оставено като коментар под стихотворението на ,Белоснежка...Според мен е коректно да се поиска разрешение от истинския автор за публикуването на твоя стих......
  • Радвам се, че те чета отново тук. Не спирай да публикуваш - заслужава си. А за стихотворенията - вече знаеш мнението ми (6).