27 jul 2006, 7:13

* * *

  Poesía
84 0 6

Боли след всяка раздяла,
с любовтта, с приятел, с близък! -
Независимо пряка или косвена...
Някои казват, човек среща мнoгo любови на млади години...

След нея много боли,
в сърцето изпепеляващо гори
огъня на страданието/и смъди вътре в него/
понякога докато не го изгори докрай,

или докато не дойде отново тя -
Любовтта, огледала се в нечии други очи
дошла отново сърцето, за да възкреси
казват,от раздели с любовта не се умира...

Времето лекува и опитваме се да се примирим
с тази иli тази раздяла,
но за жалост никoй не осъзнава,
че всяка раздяла е всъщност една малка смърт!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ГАЛИНА ДЪНКОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ви много Гери,Вестин и Ченко!!!
  • /и смъди вътре в него/ -???
    Изживяната от теб болка не може да "смърди" - от нея поникват цветя. Душевната извисеност се ражда през чувствителността ни, в болка. Само тотално ограниченият човек не страда или този с болна душа. Болката ни прави по-силни, но и по-красиви. Желая ти сила. Бори се за любовта си! Поздрави!!!
  • браво
  • Благодаря ви много Гери,Вестин и Ченко!!!
  • /и смъди вътре в него/ -???
    Изживяната от теб болка не може да "смърди" - от нея поникват цветя. Душевната извисеност се ражда през чувствителността ни, в болка. Само тотално ограниченият човек не страда или този с болна душа. Болката ни прави по-силни, но и по-красиви. Желая ти сила. Бори се за любовта си! Поздрави!!!