14 ago 2004, 17:17

* * *

  Poesía
146 0 2
Изсъхна цветето, уж гледано. Плевелите бяха цел. Отровата не бе премерена и всичко стана бързо. Домъчня ми- за красотата зелена, за закачката с новия ден. Заради теб домъчня ми. Цветето е вместо мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нишката, от която е изградена душата ти, е прекалено нежна!
    Материалът, е безценен! Не очаквай винаги на безценното да се даде
    "реална оценка", защото е трудно да се осъзнае истински безценното, колко е безценно; прекалено оценявани има, за да си сред тях!
    Достатъчно е да те цени един, а най-вече ти да си се оценила!
    Много хора не заслужават да разберат!
    Радвай се,че си неоценима, какво по-хубаво от това!
  • Нишката, от която е изградена душата ти, е прекалено нежна!
    Материалът, е безценен! Не очаквай винаги на безценното да се даде
    "реална оценка", защото е трудно да се осъзнае истински безценното, колко е безценно; прекалено оценявани има, за да си сред тях!
    Достатъчно е да те цени един, а най-вече ти да си се оценила!
    Много хора не заслужават да разберат!
    Радвай се,че си неоценима, какво по-хубаво от това!