11 ago 2006, 13:40

* * *

  Poesía
89 0 4
нямам нужда от преструвки
искам истината да боли,
с болката аз вече свикнах,
неотменен спътник,
като сянка тя зад мен върви
наивно,по детски ликувам
при всяка твоя малка усмивка,
а дали наистина не сънувам,
или ти винаги се усмихваш?
някакси мъчно я караме
и при всяка раздяла се чудя,
докога ли ще изкараме?
"лесно е да мразиш,
трудно-да обичаш"-
някога казваше
и преди ми се доказваше,
аз друго ще кажа,
но нищо не искам да докажа,
че в живота понякога случва се
да те разочарова,
този,
който безкрайно те очарова...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мирослава Грозданова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Опитай да направиш нещо по-кратко,но в по-мерен стил.Ако трябва, брой си сричките - да са равни през ред...Доказвай се...
  • караме-изкараме, казваше-доказваше, кажа-докажа, разочарова-очарова... това определено не помага на стиха ти.
  • Опитай да направиш нещо по-кратко,но в по-мерен стил.Ако трябва, брой си сричките - да са равни през ред...Доказвай се...
  • караме-изкараме, казваше-доказваше, кажа-докажа, разочарова-очарова... това определено не помага на стиха ти.