6 ago 2006, 14:51

* * *

  Poesía
100 0 14

- Да бях червена роза<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

сред твоите цветя,

бих дните ти красила

с вълшебна красота.

- Щом искаш да си роза

градина ще ти дам –

вземи сърцето мое,

за да разцъфнеш там.

-         Да бях невинна птичка

в  градината ти аз,

за тебе цяло лято

бих пяла с нежен глас.

-         Щом искаш да си птичка,

ще стана клон зелен-

да се държиш за мене,

да се люлееш с мен.

-         Да бях звездица  ясна,

затрепкала в нощта,

бих гряла в твоята стая

с любов до сутринта.

- Да бе звездица ясна,

тогаз зад сто врати

бих слънцето заключил,

за да ми грееш ти.


Това стихотворение е на баба ми Мария. Тя много обича поезията и с радост публикувам нейните стихотворения , за да могат да бъдат четени не само от мен, но и от посетителите на сайта.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за забележката ти Златка. Радвам се че ти е харесало стихотворението на баба ми.
  • Много влюбен стих.Като стана баба дано и аз да пиша толкова хубави неща...
  • Много е сладко!
    Поздрави и от мен-на теб и бабчето ти!
  • Е, тогава поздравите са за нея. А и за теб, че го публикуваш.
  • Лек за четене стих. Хареса ми и диалогичността, но оправи, моля те, цифровото изражение на сто. Нали не е математическа задача. 100 врати са си сто врати. Поздрави.