* * *
Усмихваш се, но аз не мога да те видя...
Стоиш над мен така високо...
Не ще те вече никого обижда...
Таиш се ти в душата тъй дълбоко...
Нарани ме. Дори не се сбогува...
Не каза ти последно чао...
Остави толкоз хора да тъгуват...
Напусна ни така от рано.
Не ти казах, че те обичам, но ти го знаеш.
Макар, че не повярва на детските думи.
Невинноста, добротата успя да омаеш.
Малка бях да разбера какво е разумно.
Горе си сега. Гледаш ме от там, нали?...
Присмиваш се или се усмихваш?
Със сълзи изкуствени изпълнени са твоите очи.
Но зная, че след радоста си ти притихваш...
П.П. Посветено е на едно момче - приятел...За щастие той не е звезда, а е до мен...засега...
Повлияно е от една песен. Вероятно може и да я знаете...
Стоиш над мен така високо...
Не ще те вече никого обижда...
Таиш се ти в душата тъй дълбоко...
Нарани ме. Дори не се сбогува...
Не каза ти последно чао...
Остави толкоз хора да тъгуват...
Напусна ни така от рано.
Не ти казах, че те обичам, но ти го знаеш.
Макар, че не повярва на детските думи.
Невинноста, добротата успя да омаеш.
Малка бях да разбера какво е разумно.
Горе си сега. Гледаш ме от там, нали?...
Присмиваш се или се усмихваш?
Със сълзи изкуствени изпълнени са твоите очи.
Но зная, че след радоста си ти притихваш...
П.П. Посветено е на едно момче - приятел...За щастие той не е звезда, а е до мен...засега...
Повлияно е от една песен. Вероятно може и да я знаете...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Албена Стойчева Todos los derechos reservados
