* * *

Не мога да плача. А искам.
Душата ми се е свила на топка-
боли ме дори като дишам.
Пръстите си до бяло стискам,
но и това не помага.
Не мога да забравя. Не искам!
Едно малко момченце,
палаво и засмяно...
Върни ми го! То си е мое!
Без него в дома ми е мрачно.
... Искам, а не мога да плача...
Така ми е страшно!
Мъкара ми е голяма.
Спомена по-голяма я прави...
Върни ми детето! То си е мое!
Аз съм му майка!...

                 09.01.1994 г.