15 oct 2004, 9:36

* * *

  Poesía
225 0 4
 

Идвам от там, където сенките се преплитат.

Където кръвта е живителна напитка.

Там, където всички злини се предпочитат

и омразата е желаната приказка.

<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

 

Величието на мрака пак тържествува.

И всички се обичат до омраза силна.

И опиата от чашите прелива,

в една дълбока забрава, върховна.

 

Отровата се носи като сив дим

Обсебвайки сърцата млади

Мразим се и всъщност търсим

Някой, който никога не съди!

 

Нечий вик отеква като вой свиреп

После отново мрак и тишина

Някой, зърнал е нечий потрошен череп

Да. Пак жертва на някоя злина.

 

Деня е непрогледен мрак, ноща – сянка...

Кога ще видя слънчевия изгрев?

Ще е трудна битка в тежка схватка

Със съдбата и с теб – любов!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios