*** *** ***

Самотата се е вкопчила в мен.
Не мога да я прогоня.
Горчив е във всеки мой ден
дори сладкия залък на хляба.
Сама съм. Оглушах от тишина.
Уморих се от чакане.
Няма никой, тръгнал към мен.
Ужасно е, че съм ненужна
като гара за преминаващи влакове.
Кой слиза на такива гари?
Само бездомни спомени...
Когато си сам,
а имаш много спомени,
които мачкат паметта ти,
не си ли още по-сам? Не си ли?
Аз съм! Сама съм. По-сама...
Кой обича изоставени гари?...

                             25.11.1993г.