* * *
Безброй стихии в мен се люшкат
заплитат мрежи болка и любов
срам и гняв в душата ми препускат
и всеки слънчев ден е порив нов
Необуздана луда жажда ме изгаря
по диви, невидяни светове
като изкъпана дъга изгрява
копнеж с кристално чисти цветове
След миг обаче тъмна страст ме грабва
подправена със чашка светъл ром
аз правя стъпка грешна и фатална
забравила реалност, път и дом.
Когато водолейската ми гордост заговори
си мисля, че в ръцете си държа света,
когато адски огън дланите ми пари
самата себе си горя!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© ИЛИЯНА ТОДОРОВА Todos los derechos reservados
Брво! 6 от мен 
