26 mar 2005, 11:02

***

  Poesía
122 0 2

Когато тъжен си ти знаеш как боли
една такава болка от раздяла,
когато радостен си знаеш, че уви
такава радост бързо отминава.

И всеки ден се луташ без посока, сам
да търсиш болката така позната,
за радост място няма там,
където радост всъщност е тъгата.

И тъй обречена душата пада
във бездна от горчива страст,
когато стигнал си пред портите на ада
и чакаш там последния си час.

Но знай, че твоята съдба
във своите ръце държиш
и след тъгата идва радостта
щом обич някому дариш.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Десислава Симеонова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios