11 mar 2005, 9:34

***

  Poesía
124 0 8

Разглеждам снимки в стар албум,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

докосвайки лица и сенки минали.

Оставят някак тъжен шум

от радостта отишла си завинаги.

Разлиствам бавно лист след лист,

отпивам от копнежите отминали.

И срещам всички стари светове,

населени от хората обичани.

Опитвам миговете да възстановя,

но сякаш нещо се изплъзва

и пак до тях изправена вървя,

но нищо вече не е същото.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Захариева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Права е Галя...гледай напред!Не се връщай назад там има само спомени,които болят...
  • Нигока нищо не е същото...

    Поздрави!
  • Не вярвам, че радостта може да си отиде завинаги, виж пътя пред себе си, погледни към бъдещето, то може да се окаже още по - добро и Дай Боже, пожелавам ти го, не унивай!
  • Наистина - не е същото макар привдно да изглежда така
  • Права е Галя...гледай напред!Не се връщай назад там има само спомени,които болят...