* * *
Нощ е, дълбока и тъмна.
Сенки се движат от спомени,
от думи се открояват следи.
От пламъка бледи светлини.
На колене, не моля за себе си...
От болка раздирам душата си,
от неизвесност и притеснения,
от безполезност и от желания.
Прекрачвам граници,преминавам
мостове,раздвоявам се.
Вече не зная,коя съм...Все едно,
аз се отрекох от себе си,
заради любовта си.
Нищо си нямам вече дори и мечти
не са ми останали.Те за какво са ми?
Няма време за връщане,
а пътят затрупан с препятствия.
Нощ е, студена.Моля се...
Виждам светлината как засиява,
има надежда,дано не е последна.
Разменям душата си за радост
в две тъжни очи...
Сенки се движат от спомени,
от думи се открояват следи.
От пламъка бледи светлини.
На колене, не моля за себе си...
От болка раздирам душата си,
от неизвесност и притеснения,
от безполезност и от желания.
Прекрачвам граници,преминавам
мостове,раздвоявам се.
Вече не зная,коя съм...Все едно,
аз се отрекох от себе си,
заради любовта си.
Нищо си нямам вече дори и мечти
не са ми останали.Те за какво са ми?
Няма време за връщане,
а пътят затрупан с препятствия.
Нощ е, студена.Моля се...
Виждам светлината как засиява,
има надежда,дано не е последна.
Разменям душата си за радост
в две тъжни очи...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Джейни Тод Todos los derechos reservados
Много тъжно...но аз зная, ти ще се изправиш! Целувки!
6
