23 jul 2006, 0:35

* * *

  Poesía
177 0 32
Ти тръгваш, аз оставам сянка.
От истинска превръщам се
във минало!
Ще срещнеш пак  очи красиви,
а аз ще бъда само спомен!
Душата си превърнах в бряг,
но ти не стъпи никога на него
И нямаше за мене свят
във който аз да заживея.
Не ме запомняй в утро или залез
не ме повтаряй в никое от тях!
Не бива мъртвата любов да те уплаши,
защото жива ще съм, ако  в теб горях!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джейни Тод Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихът ти може да стане перфектен, изчисти повторението на "спомен".
  • поздравче, докоснаха ме коментарите
  • Добро утро, Джейни! Ето , че станах рано в неделя сутринта и отново
    и стиховете ти отново зареждат утрото ми с красота! Благодаря ти !
    "...Душата си превърнах в бряг,
    но ти не стъпи никога на нея
    и нямаше за мене свят,
    във който аз да заживея...!"
    Много е хубаво!
  • Е,за това ти се покланям.Невероятен стих.
  • Стихът ти е много красив, Джейни. 6 от мен
    А относно Кристианчо - остави го да търси собственото си поле за изява, никой не може да изисква повече от него. И продължавай да пишеш и да ни радваш.