* * *

В този свят всеки си има мнение!
Всеки говори за себе си-
избистря всичко до умопомрачение,
строи около себе си крепости.
И изведнъж- хиляди гласове едновременно
обясняват на другите своите тезиси,
без да се сетят, че същевременно
онези също говорят за себе си...
Представи си тази какафония-
хиляди гласчета заглъхват в пустиня,
ужасна, бих казала история-
всеки сам затъва в крепости от тиня!
И е оглушал за чуждите становища,
остава глух за чуждите проблеми...
Превръщаме се във измислени чудовища.
Къде оставихме сърцата си големи?