28 jul 2005, 22:14  

* * *

  Poesía
113 0 2

Падащ вятър,
ликуващо безумие
кръговрат вечерен, но
достатъчно недостоверен...
Кръжащи мисли
и спомени за рая
в изкуствена нежност
броят своя душевен кворум.
Непредумишлено някак и
безпричинно следствие
се стовари с цялата си тежест
над вселенската промисъл
и подаде заявката си за
представителна извадка
от мъртви души
чакащи отново
да са живи.
ДАЛИ БЯЛОТО ЩЕ
БЪДЕ ОТНОВО БЯЛО?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кирил Кацаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios