* * *
От много пролети умората
полека прегоря до есен.
Отлитат птиците от хората,
снегът,отнякъде донесен
топи се в мътните зеници,
и в някой дом,
на някой кръстопът
запалваш от самотност огъня,
и чакаш тръпките да спрат,
за да нахлуят спомени-
от слънцето окъпани поляни,
останали далеч назад,
във някакъв измислен свят,
където да се върнем същите...
полека прегоря до есен.
Отлитат птиците от хората,
снегът,отнякъде донесен
топи се в мътните зеници,
и в някой дом,
на някой кръстопът
запалваш от самотност огъня,
и чакаш тръпките да спрат,
за да нахлуят спомени-
от слънцето окъпани поляни,
останали далеч назад,
във някакъв измислен свят,
където да се върнем същите...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Светлозар Николов Todos los derechos reservados
