25 ago 2006, 17:29

* * *

  Poesía
85 0 4

Обичам те – това е моята вина,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

но не усещам твойта топлина,

от цяла вечност съм сама –

далеч от мен си ти сега.

Боли сърцето, пълно е с тъга –

не чувам твоите слова,

не виждам твоят лик сега,

не чувствам вече любовта.

Ти идваш само във съня

или безсънна е нощта

и дните са в безкрайността

и всичко е една мечта.

Аз ще поплача във нощта

и ще си тръгна пак сама.

Приятел остани ми ти сега!

Обичам те – това е моята съдба!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Добре започва, зле свършва!
    Не е фатално , ако искаш го оправи!
    И продължавай да пишеш!
  • Мая, римите ти звучат малко като клишета. Думата "сега" се повтаря три пъти.
  • Добре започва, зле свършва!
    Не е фатално , ако искаш го оправи!
    И продължавай да пишеш!
  • Мая, римите ти звучат малко като клишета. Думата "сега" се повтаря три пъти.