9 feb 2004, 13:21

* * *

  Poesía
177 0 2
Пак мълчиш сред тишина. Погледа ти търся пак в ноща. Сърцето твое в тъмнината там се крие и отново плача аз тогаз. Любовта потъва във мига. Нежността остава само спомен във съня. Очите мен сега не виждат. Душата вечно мен не търси. Сега си сам в нощта отново. За тебе плача аз във тъмнина. Но дали за мене страдаш ти? Дали отново с мене искаш ти да бъдеш? Дали за мене мислиш пак в нощта? Погледа ти търся пак сред тишина. Нежността е вече моята мечта. И плача аз за тебе в тъмнина...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лейди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Малко трудничко се чете. Идеята, идеята... ами как да го кажа... идеята се експлоатира до крайна степен и ако стихотворението не е отлично като изпълнение човек просто не може да вникне в нея (да усети бурята, която бушува в душата на автора, или пък нежните чувства, или пък мъката от раздялата... надявам се че разбираш за какво иде реч). Ами това е. Давам ти 5 поради липса на междинни оценки.
  • Малко трудничко се чете. Идеята, идеята... ами как да го кажа... идеята се експлоатира до крайна степен и ако стихотворението не е отлично като изпълнение човек просто не може да вникне в нея (да усети бурята, която бушува в душата на автора, или пък нежните чувства, или пък мъката от раздялата... надявам се че разбираш за какво иде реч). Ами това е. Давам ти 5 поради липса на междинни оценки.