18 feb 2004, 14:19

* * *

  Poesía
210 0 6

На прага пак на вечността,
на прага пак на любовта
пак седим сред тъмнина.
Нежността изчезва бавно с обичта.

Часове умират бавно в тишина.
Тихо стене обичта.
Аз и ти мълчим в нощта.
Вечно плаче любовта.

Сълза в очите пак проблясва.
Устните далеч отново може и да бъдат.
Вечно аз за теб ще мисля.
Вечно аз за теб ще страдам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лейди Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Това е едно страхотно стихотворение.
  • Е не съм съгласен. Не е лошо, даже бих казал, че е добро, но страхотно не е, не и на фона на другите й произведения.
  • във втория куплет много се натрапва римата: обичта - нощта - любовта, ритъма се губи, но като цяло не е никак зле. Продължавай да пишеш и да не ти пука какво говорят другите ( вкл. аз )
  • Това е едно страхотно стихотворение.
  • Е не съм съгласен. Не е лошо, даже бих казал, че е добро, но страхотно не е, не и на фона на другите й произведения.