* * *

Какво стана -

пламъка някак угасна.

Сякаш кофа вода някой изля във сърцата

и пусто и празно е в нас

дори вятъра разпиля пепелта,

като боклук понесе го незнайно къде -

на гробището на Любовта.

А там рози и сърца на едно

дерат, кървят, крещят за помощ,

но някой с неистов смях

заглушава този ЗОВ за капка Обич!