***
Вдишах те и те забравих –
така си отмъстих !
Обичах те, а те проклех –
така аз себе си отдалечих от теб,
И моята душа,
от всички други прокълната,
нещастна, незнаеща и слаба,
в миг отхвъли себе си и теб !
Сега живея само когато си далеч,
когато няма начин да ти кажа с очи –
теб обичам...
а пред теб никога не стига силата,
че ти си много по-различен...
ти си чужд.
Не е било от глупост,
нито слабост – било е от сърце,
когато моята душа очите ти в ръце прие
и след това в сърцето си ги скри...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мария Мастрафчиева Todos los derechos reservados
