10 jul 2006, 20:21

А сърцето непрекъснато ме пита

  Poesía
155 0 36

 

 


А сърцето

непрекъснато ме пита:

"Разкажи

за мойта Афродита!"-

Настоява и молбата му е зов

да разказвам

в стих за вечната любов,

за жената влюбена,

Щастлива:

как възникнала

от морската вълна пенлива

и въздигнала в живота

майчинството,

плодородието,

любовта

и красотата,

носени

в единство

от мъжа и от жената

чрез онази вихреща се пяна,

от която милата е влюбена,

засмяна

и в този спомен за богиня,

тя самата, с идентичност на княгиня,

преживява

радостното чувство - хорско,

но във връзка с вълнение

морско

и в гънките

на историческата карта

споменът ни връща

към Астарта,

за да очертае

и онази сфера,

в която тържествува

и Венера.

Тайните на любовта

са скрити

още в културата

на древни угарити,

казващи ни

как е тя родена,

за да бъде

само и завинаги свещена,

не единствено в представа

за астрално божество,

а като нормално,

ежедневно тържество.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Рибаров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios


  • Ах, Зевс, великия ни забрани
    без страх към себе си да тичаме.
    А Прометей го надхитри
    и огъня ни даде - да обичаме!




  • Мойсей пък сочи пътя свят,
    постиган чрез любов взаимна,
    която разцъфтява с цвят
    в тишина омайна и интимна.
  • Радвам се да чуя това, Мойра!
    Поздрав!
  • Извинявай, Лъки! Стари навици...Както кажеш! Хей, барман! Почерпи гостите и започни от Лъки, че от нея ми зависи съдбата...А на Петя и едно утешително питие!
  • Спокойно, Петя!
    Разбрах те отлично, но реших да направя малък каламбур, та дано и Лъки се сети да дойде отнякъде...
    Поздрав!