Агатон - II
За мъдростта <?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
в незнайни времена,
събраха се академици
от Беотия.
За лекция една,
поканиха атински философ –
от трици слово да състави
и да разгърне философия,
от сложни думи и слова,
без апостроф,
пред аудитория;
блестящ оратор да говори,
от нищо да извае оратория.
И ето –
в ден пристигна Агатон.
За лекцията беше още рано,
за туй напявайки си
с нежен тон,
модерно в тези времена
сопрано
в околностите на града,
през вечерта,
която бе спокойна,
излезе на разходка
в пролетта,
любувайки се на Елада
знойна.
Рой лястовици
тук и там летяха
и радваше се той на вечерта,
но миговете бързо се топяха –
удари осем
и настъпи му часа.
Застана в зала
полупразна,
лекционна –
седмина души там скучаеха
без страст.
Реши да чака публика
атракционна,
докато чакаше
зачете със захлас,
написаните свитъци и речи,
подготвени отрано,
отпреди –
старинни мисли
на знахари и предтечи,
цитати,
сводки,
предсказания дори;
основните въпроси на живота –
в теория и практика
страха,
от знанието,
истината,
вота
и критиката вечна
на смъртта.
Идеи висши,
идеали и творения,
погрешни възгледи,
теории,
мечти –
подлагаше той строго на съмнения,
в трактата си
през своите очи.
Но в миг прекъсна четенето свое.
На залата погледна той
и с гняв,
изрече : Мисленето мое,
андрес бойотикой,
започвам аз за вас!
- Градът ви - виждам -
няма интерес,
възвишените теми на деня
да разрешава!
По-скоро,
изборите днес
(за булето)
умът ви занимава!
Тук няма място ни за мъдрост,
ни за разумни догадки –
да избереш се иска хитрост
и добре скроени хватки!
Но в този миг ораторът замря:
- Я чакайте!
Подхвана той отново –
май казах някакви неща,
които заприличаха
на живо слово!
Не разсъждавах аз така,
но казах :
хитрост,
разум,
мъдрост...
Изрекох в гняв.
- О, ти съдба!
Каква интелигентна дързост –
на интелекта?
Как да кажа?
Предтекста точен е –
уви!
Приличат си като колажа
на някой гений
с маслени бои.
Но различават се в етюда,
в сюжета,
форми,
светлини...
- Каква блестяща цветна слюда!?!
Какви пространственни лъжи!?!
Особеност на интелекта,
словата сякаш отразяват,
макар, че равни са в проекта,
по нещо май се различават:
тук антипод на хитростта,
по моему, е глупостта!
А под разумната ни външност,
се крие лудата ни същност!
Ала идеята е тая,
че мъдростта стои накрая!
Тя съчетава с простота
и разума,
и хитростта,
безценният товар на опита,
събран в житейските тревоги –
горчилки,
знания,
страдания,
щастливи мигове,
незгоди...
високи върхове постигнати,
звезди,
пространства недостигнати,
пустини и поля изминати,
култури
до основи сринати!
Тя –
мъдростта
е в пепелта...
гореща,
топла –
на огнището;
в основите на утринта,
когато почваме от нищото
с надежда нещо да градим,
с желание да сътворим
и да направиме живота,
по-звучен
от мажорна
нота!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados
Благодаря за мнението Кети! 
