Александър Македонски - III
Преди години бях пред прага,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
на моята персийска експедиция –
мечтаех за геройска слава,
за подвизи и за величие.
Могъща Тракия тогава,
лежеше вече покорена
в нозете ми изпепелена –
от огън и от меч сразена.
Пред гроба на Ахил застанах,
възторжен, млад и устремен,
и се заклех - понеже страдах,
че той е по-велик от мен -
в животът ми синът Пелеев,
да бъде водеща звезда;
въобразих си, че за лаври,
войските си ще поведа,
срещу персийската държава,
на Дарий III-ти Кодоман –
войната беше доста здрава,
посрещнаха ни с люта бран.
Но мисля си, че не останах,
на своя идеал длъжник –
при Херонея гърците ги смазах,
а персите погазих край граник.
Разпръснах племената на Хиркания
и Дрангиана в Азия “разбих”,
а после след Бактирия, Гедросия –
преминах Инд и продължих,
отвъд в страните непознати...
но нямах време да се спра -
от Суса вест ми се изпрати -
възстания се върнах да громя.
Да... битките не бяха лесни,
ала за на’ще прадеди,
от Омира възпети в песни,
с достойнство кичехме глави.
Но други бяха времената...
днес преценявам стратегически –
подбудите ми за войната,
са от причини политически.
Налагаше се Тракия да падне,
за да е сигурен тилът,
на Македония – не ден до пладне -
понеже гърците си “точеха зъбът”.
По същата причина и морето,
(Егейско) чак до Босфора завзех,
а по-нататък Хелеспонта
и Персия, и другите подех.
Ръката сложих на Египет
и Мала Азия пребродих в шир,
ала душа ми вече с трепет,
жадува за спокойствие и мир.
Морета кръв войниците проляха
и болни, изтощени са сега –
земите ми така се разпростряха,
а трябва някак да ги защитя.
Женитба със бактрийската принцеса,
(Роксана), май ще трябва да направя,
а после с тържество и меса,
фиктивен да оставя царя.
Това е тъй необходимо,
но моите бойци ще се вълнуват –
ще трябва сигурно pro primo,
Филот да наредя, да арестуват!
Макар, че с Калистон и Парменион,
е той сред най-добрите ми приятели,
ще скочи първи – май и тримата,
ще се превърнат във предатели!
Ех... тежки времена настанаха!
Но изход няма друг и затова,
ще трябва да забравя, че помагаха
с усърдие в държавните дела!
Налага се глави да падат!
Но бунт избухне ли – в преврат,
ще се превърне и пропадат,
делата ми на този свят.
Да създадеш империя е лесно,
когато има предпоставки
и масите това желаят –
тълпите имат чувства гадки,
не искат да ги обуздаят;
но овладееш ли момента,
посока ли покажеш пръв,
за теб е тесен континента –
в световен се превръщаш лъв.
А тук започват трудностите тежки –
лавина сред народитте с кипеж,
щом предизвикаш в страстите човешки,
търкаля се...не можеш да я спреш!
Така, че в интереса на Велика
и славна Македония сега,
принуден съм да водя политика,
на вечно непрекъсваща война.
Изисква се и да търпя разкоша,
на моето величие и мощ –
тя славата е малко лоша,
краде сънят ми всяка нощ!
Разбира се нещата са такива,
че имат свойте хубави страни –
наскоро обявих във Тива,
че вземам три принцеси за жени.
Царе васали ми ги пращат -
на Изток имат хубави неща -
редовно данъци си плащат
в богатство тъне моята хазна.
С авторитет голям се ползвам,
почти по цялата Земя –
дали пък да не се възползвам,
за Бог да се провъзглася?
Това е нелогично, но разумно –
народите са в политическо безпътство;
ще се смирят и с радост, бурно,
ще аплодират всяко мое безразсъдство!
Умът човешки туй го повелява –
приспособиш ли се, ще преживееш!
В живота всяка врява отминава –
превий се...за да оцелееш!¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados
Да поставиш оценката си е твое право. Може и нещо друго да не ти е харесало в стихотворението. Всичко е въпрос на вкус. 
