Архимед - IV
Историята пълна е с насилие,
с войни и варварски дела –
сега воюват римляни в усилие,
да завоюват цялата земя.
Отново времената са ни тежки
и Сиракуза вече е в агония –
претапят се съдби човешки,
а боговете гледат ни с ирония,
от върховете светли на Олимп,
как суетим се като мравки глупави,
от страх встревожени в инстинкт
и браним домове порутени.
Как жалко! Липсва тишината
в усилната отбрана на града –
отдадох знания на мойте гръцки братя
и две години чака вън врага.
- О, славна Сиракуза! Ти погиваш
и се рушиш под вражеската пика –
по пътя на съдбата си отиваш,
не ще да бъдеш повече велика.
Разправяли за мен, че съм разсеян,
професор, що край себе си не вижда,
какво твори се и че съм отвеян,
от науки – макар че зло приижда.
Но всичко туй неточно е, понеже,
сърце си знае само, как трепери,
от тежка мъка – как ядът го реже,
когато гледа на безумните химери,
невежото човечество що гони,
погубвайки най-светлите идеи
и сътворения; но времето се рони,
то в полза е на низките плебеи.
Империя велика те създават,
че Картаген е вече във упадък –
хиените в едно се съюзяват,
щом в болен лъв надушат лесен залък.
Империя велика – що за слава?
Окръжност малка или пък голяма,
все пак окръжност е – държава,
без граници... такава няма!
Сега докато нещо си чертая,
на восъчната табла в кабинета,
идея през главата ми минава –
да бъде всякаква война проклета!
Да... Рим е силен. Ще ни смаже!
Но всяка сила се обвързва –
то, времето ще си покаже,
могъществото се разтърсва
и се разклаща от основите,
когато много се разраства;
там гдето отшумят пороите,
при слънце пак трева пораства.
- Ах! Ето! Битката в града е –
не падай още Сиракуза!
Чертая нещо и това е,
което трябва да остане...
- Войниче! Спри се! Не потъпквай!
Тез кръгове са важно знание...
Недей! С крака си не настъпвай!
Дай само миг... едно дихание!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Бостан Бостанджиев Todos los derechos reservados
Б*х те в човека, мозъкът ти е на 6!
