27 jun 2006, 9:23

Аутизъм / диагноза на съдбата /

  Poesía
195 0 38

На най - прекрасното и чисто
същество в живота ми - Алекс

  
  Аз ще говоря вместо теб сега


Боли от вътре и не спира
пощада няма и в съня дори
Тупти сърцето и пулсира
отмерва точно и гори. гори

Дочувам присмех зад гърба
те , "идеалните"  се смеят
Не осъзнават нашата съдба
в "идеалния" си  свят живеят

Какво като сме по различни
какво като сме външно други
Да други сме , но не двулични
и не ценящи някой по заслуги

Макар и да говорим рядко с думи
изказваме със жестове желания
Живеем в своя свят на "Други"
изпращайки към вас послания

Обичаме и искаме разбиране
сърцата и душите ни са чисти
Единствено очакваме приемане
ние хората с диагноза - Аутисти

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Да така е ,всеки е роден и предопределен.

    Благодаря ти Данче и те поздравявам с усмивка
  • Благодаря ти LYCKI за думите .
    Болката ми наистина е голяма , но това прави мен и всички около мен по силни .
    А Алекс е мой племенник и е прекрасно и уникално дете .
    Желая повече хора да бъдат отворени за света , това е моето послание със този стих .
  • Благодаря на всички вас които прочетохте това и го разбрахте
    На тези които не са го разбрали и усетили мога единствено да съчувствам и да се надявам че някой ден ще отворят очите и душите си за сблъсъка с жестоката реалност
    Да тъжно е , но така се случва понякога в живота .
    А на Никола искам да кажа две неща : Аутизма не се наследява и не ни е "спукана работата" , само е много по трудно и страшно тежко , а най вече боли заради околните които не разбират и не осъзнават .

    Бъдете здрави , щастливи и успели
  • Слънцето грее еднакво за всички ни...
  • Даа, тъжно е! Но пък е силно и оптимистично! Поздравления, Етчи! Бъди все така силна и добра!