Аз
Било е някога –
когато вървяло е едно момиче
в сърцето си понесло стихове.
Пътеки не подбирало към свойте
непокорени върхове.
Било му трудно, даже невъзможно.
То падало, то плачело дори –
но болката посяла в него
неизмерими светове –
научила го винаги да става,
да продължава – да върви.
Научила го да обича,
а раните да не брои.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елена Бързева Todos los derechos reservados
Много хубаво стихотворение 
