28 jun 2006, 9:05

АЗ

  Poesía
129 0 20
Безмълвен сред рояк от думи аз живях
Живот в безброй минути разпилях
Но никога не съжалявам аз за тях
И мрак и светлина се бориха в мен
Безброй мечти останаха в плен
и пак родиха се във светъл ден
Безкрайно в огнен лед горях
но само сенки с него сгрях
И меч от огън изковах
И в сълзи го калих
но никого с него аз не победих
Душата си във броня аз обвих
Но никого с нея аз не защитих
Сърцето си на късчета раздадох
Но само вярата си никому не дадох
и пак за себе си аз болката оставих
и пак към мойта болка я прибавих

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Атанас Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Направо настръхнах докато го четях! Много е силно! Позадравляния! /6/
  • Тук е за среден!
  • Извинявам се. Та исках да кажа, че сме съграждани, доколкото виждам. Радвам се, че и тук пишат хора от родният ми град. Поздрави отново за стиха и съжалявам за предишния си коментар, не съм го направила нарочно.
  • ОО
  • Интересен стил на писане, допада ми, но опитай с по-малко повторения. Поздрав!