12 may 2006, 1:09

Аз просто вървях...

  Poesía
138 0 8
АЗ ПРОСТО ВЪРВЯХ... Някаде на ъгъла между Сан Клементе и Сан Хуан окъпано във водовъртежа на вятъра и слънчевите лъчи идва лятото с издути крила и се спира там за миг В ляво където се намира катедралата в калейдоскопът на цветовете играят отражения но в тях пада обедната сянка Между пръстите е много по - лесно да видиш тъмнината и която блести срещу слънцето и уринира в сенки от отегчения препуциум на забвението Веднъж жълто веднъж златно кафяво като захарта времето е като лъжица звъняща в китайският порцелан Тя тактува своя ритъм във безкрайността Само вятъра се опитва да измете прахта дошла из под нозете на Дон Толедо де ла Мария

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дарко Дони Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря! Ако са от този тип - гаранция няма да ми допаднат. Твърде много "бози" има в различните стилове и няма да ми стигне живота, дори само да ги изчета. Този сайт ми предоставя достатъчно за четене и дори в него не мога да следя всичко, а ти ми предлагаш да се лутам в "джунглата", в която сам си се заблудил. Този етап съм го преминал на 14 години и няма смисъл да търся "пътеки" в "ливадите", които вече съм пребродил. Аз си имам любима "магистрала" и "препускам" с бясна скорост по нея, понеже вече съм дърт да вървя пеш. Но тебе щом те влече, издигай "пешеходния почин" до висините на изкуството да бъдеш турист!)))
  • Не съм съгласен с двойката - 4 от мен с минус. Забележка: ако те влече повече прозата, по добре хвърли усилията си натам.
  • Какво мислиш за това:

    Настоящето е непрестанно
    Приотварят се вратцата на годината
    скача денят
    ахат
    Падналата птица
    между улиците на Монталамбер и Бак
    е едно момиче
    задържано
    над пропаст от погледи
    Ако водата е огън
    пламък
    В центъра на кръглия час
    изпъната
    тъмнокафява кобилка
    Сноп от искри
    едно реално момиче
    между къщите и призрачните хора
    Присъствие струя от очевидности
    видях през нереалните си действия
    хванах я за ръката
    заедно прекосихме
    четирите пространства трите времена
    блуждаещи поселища от отражения
    и се завърнахме към деня на началото
  • Не ме влече прозата. Явно имаш много тясна визия върху стиловете в поезията. Вече има интернет, вземи попрочети нещо различно.
  • Благодаря! Ако са от този тип - гаранция няма да ми допаднат. Твърде много "бози" има в различните стилове и няма да ми стигне живота, дори само да ги изчета. Този сайт ми предоставя достатъчно за четене и дори в него не мога да следя всичко, а ти ми предлагаш да се лутам в "джунглата", в която сам си се заблудил. Този етап съм го преминал на 14 години и няма смисъл да търся "пътеки" в "ливадите", които вече съм пребродил. Аз си имам любима "магистрала" и "препускам" с бясна скорост по нея, понеже вече съм дърт да вървя пеш. Но тебе щом те влече, издигай "пешеходния почин" до висините на изкуството да бъдеш турист!)))