23 may 2006, 20:35

Без дом,жена и деца

  Poesía
138 0 4
До една порутена
от времето и бурите постройка,
свил се е един човек.
Той няма нищо,
никакво имане.
Но не мизерията му е трагедия.
Трагедията му е в това,
че някога имал е
дом, жена и деца.
Някога, а сега няма нищо.
Няма какво да топли неговата душа.
Няма никакво имане,
но не това е неговата беда.
Бедата му е,
че е сам,
сам без дом, жена и деца.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Карина Кирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios