БЕЗ ПРАВИЛА
БЕЗ ПРАВИЛА
Отново скитам по поляни
в сьн красив и благ,
насаме със младоста ми,
на мечтан от мене бряг.
Забравил пътища ,пътеки
и безсмислени въпроси,
стъпвам с мисли леки
и роса по нозете боси...
Загубил своите пороци,
без завист,свян и суета,
потулил всичките уроци-
ненужни мъдрости в съня.
И завивам се с коприна
от нежни мигове безброй,
от там не искам да замина
отново при живот под строй.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ивайло Яков Todos los derechos reservados
