Без рими - за раздялата
Без рими – за раздялата<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />
Тръгнах си. Качвам се на асансьора
Задушно е стените са надраскани
Мислите ми тичат с него – нагоре
Ти викаше след мен – останах безучастна.
Тръгнах си завинаги. Обичам те.
Ще ми е тъжно, ще се разболея.
Но сега съм претръпнала, изстинала.
Камък съм. И много съм студена.
‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘‘
В стаята е мрачно. Въздухът е пълен
със импресии. Пускам си музика –
каквато и да е. Далече си..Направих го.
Оглеждам се. Сенките ми под очите
са квадратни. Гримът се стича по лицето.
Дъжд ли ме настигна?! Вадички рисуват
раздялата – разплакана. В дъното на очите
ми е останал само номерът на телефона ти.
Отивам в банята. Изтривам от себе си
написаното до тук. Срещу мен огледалото
е спокойно. Всъщност празно е. След миг
ще легна – чаршафите ще попиват влагата
от косите ми, а възглавницата ще започне
да сънува. Тялото ми се отдалечава...
По-сама съм от всякога! Мислите ми бягат
да догонят сърцето. Затварям очи...
Невъзможно е! Изпръхвам в безутешност.
Ще оставя лампата да свети. Прозорецът ме
гледа с мокри зеници. Облаците пъшкат -
наказани..Отприщват забравата. Сама
нанесох удара. Не се опазих.Трайно обеднях.
Небето стана малко...Звездите го напускат..
Тази нощ, за първи път - не е за двама. Дано
не те сънувам! Нощта е лоша. Обичам те!
Не ме буди. Аз и ти завинаги....Думите
са прелестна тъга. В живота има неща, над
които не може да се сложи контрол. Едно
от тях е сънят. Оставям го да приключи с
миналото. Понякога любовта взема сърцето
и го превръща в нещо неузнаваемо.
Изведнъж осъзнаваш, че е изчезнало –
става изгубено сърце. Тръгвам си сама..
Светът е потънал в мрак...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариана Церовска Todos los derechos reservados
