9 may 2006, 14:52

без заглавие

  Poesía
121 0 2
Заставаме пред огледалото.
Поглеждаме се - нищо ново там пред нас.
Така сме свикнали, но пак изтръпваме:
кога ли времето чертало е години -
цифра с нуличка отзад?

И образът е бил свидетел -
подобие на двойник наш,
когато времето летяло е,
а ние в полет със замах
се реехме из висините,
обгърнати от порив нов,
защото там - дълбоко във гърдите ни
е расло зрънцето на младата любов.

Заставаме пред огледалото.
Поглеждаме се - нищо ново там пред нас.
И заедно с косите сиви,
и бръчките, издаваши умората,
остава скрито във сърцата ни
отглежданото цвете на зрялата любов.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Романтична душа Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...И заедно с косите сиви,
    и бръчките,издаваши умората,остава скрито във сърцата ни
    отглежданото цвете на зрялата любов.
    Поздрав,Петя!Много ми хареса стиха ти!
  • ...И заедно с косите сиви,
    и бръчките,издаваши умората,остава скрито във сърцата ни
    отглежданото цвете на зрялата любов.
    Поздрав,Петя!Много ми хареса стиха ти!