11 abr 2006, 10:15

Безразсъдна

  Poesía
155 0 14
БЕЗРАЗСЪДНА Дай ми свежест и друми просторни към-то тях да забързам крака. Стига зидове ,стига придворни и дантели от пъстри зебла. Подари ми криле нелетели да припадна от ужас в летеж. Подари ми куражи посмели с бесен вихър да бродят нощес. В плитчините разхлаждам ,но рядко от досада преплахи ръце. И вълните разделят за кратко страхове ми от цяло на две. Че часовникът време изниза и си пишем разводно писмо със живота,от който не слизам без да падна от вито дърво.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Милена Христова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios