25 jul 2005, 0:29

Болезнени сълзи

  Poesía
170 0 10

Сълзите са солено - горчиви,<?xml:namespace prefix = o ns = "urn:schemas-microsoft-com:office:office" />

когато ни боли,

успокояват ни,

когато сме сами,

те правят думите излишни

и дават ни душевен мир.

 

Не би трябвало,вечно да се ронят,

като непресъхващ извор да текат,

но тях ги контролира,друга,

по-могъща сила,наричана:

любов,тъга и мъка.

 

Не плачем,защото искаме,

не плачем,защото друг изход няма,

а плачем,защото чувстваме

и ни боли.

  
                                           Писано преди 1-2 години

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Деси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Е, защо се извиняваш? И на мен особено много не ми харесва, но може да има някой, на който ще му привлече вниманието, знам ли?! Аз съм длъжна да опитам, да се изявя, пък каквото стане
    П.С. А защо четете само по едно мое стихотворение? Така не може да се придобие цялостна представа за творчеството на една личност!
  • Ха ха ха... Точно Само, че в стихотворението ми няма оргазъм...
  • Наистина е много .. емоционално и хубаво
  • Не ми хареса...подходящо е за есе...Има размисли за споделяне,но така поднесени не са стих!Извинявай...за личното мнение!
  • Сблъсъкът на силните страсти е преплетено с дълбоко съхранената и чувствена драматична същност на авторката.Пример за това е кулинарно-хедонистичната констатация за вкусът на сълзите в началото на творбата, преплетени с философско-екзистенциалните пояснения на кулинарната рецепта- в кои случаи те успокояват, кога-преплетени с нюанси от еротичното под-съзнание на авторката- водят до душевен оргазъм.
    Мистичните прозрения за силите, властващи над същността ни са повече от авторско откритие- сълзите не биват да текат като капчук, защото има едни тайнствени, демонични сили, които обезмислят сълзивото ронение-това са силите на любовта, тъгата и мъката.И ето го прозрението- авторката казва" не би трябвало да текат сълзи,но те са предопределени...ето го изначалният трагизъм на светоусещането, дълбоките философски прозрения и душевен драматизъм на поетесата!!!
    И напълно естествена, като мрачна симфония, достигаме до поантата на този литературен шедьовър- плачем не от неврастения, а защото ни боли и чувстваме това. Не че няма изход-не!- ето го и скритият,витален,бликащ оптимизъм на творбата: ще си плачем, не защото нямаме изход, а защото ни боли и чувстваме това!!!