9 nov 2004, 15:14

Боли

  Poesía
283 0 10
Боли да те обичам...,
но не мога...
Сърцето пръска се без теб,
не мога...
не искам да те спирам,
върви!
Ще плача с дни
безспирно,
сълзи отровени...
боли...
Да моля...!?
Няма да те моля,
след толкоз болка
как да ти простя?
Умираща дори от мъка
не ще те спра,
върви...!

Ще те забравя,
но боли...
Ще спра да плача,
но боли...
Тъгата ще ти подаря
и любовта със нея ще изпратя
по пътищата двете да вървят
и да открият теб
да те пленят,
за мойта болка те да отмъстят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Иванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • След три изчерпателни коментара...няма какво да кажа повече...
    Стихотворението е чудесно...
  • Тъжно е, но толкова красиво. Харесва ми, имаш 6 от мен
  • Напълно съм съгласна, изключително тъжно и с много мъка и болка, които не се загатват а направо се иразяват. Прекрасно стихче, от мен 6.
  • Ами да-като видях,че си публикувала ново стихотворение, знаех какво ще видя- поредното прекрасно твое произведение, или не-извинявай,следващото такова, заслужаващо 6.
  • Благодаря за хубавите оценки! Радвам се, че ви е харесало.