Болката на дните
Появяваш се и изчезваш ден след ден,
но всеки път си така студен.
Болката преди време - от друг - сломи,
ала болка нова у мен насади.
С думи омайваше ме всеки ден,
и сякаш попаднах в любовния ти плен.
А после ме остави,
за мен ти забрави.
Сещаш се за дните бели,
и за нощтите, в които се любехме освирепели.
Но само толкова ти стига,
връщаш се за два сладки мига.
И после пак си тръгваш ти,
а мен прострелваш с отровните си стрели.
Не ти ли е мъчно, кажи,
че страдам и черни вече са белите дни.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Ади Василиева Todos los derechos reservados
