15 nov 2005, 18:06

Брегът на спокойствието

  Poesía
124 0 6
Вървя под дъжда на времето- разбит метеор разпръснал посоките на галактиката изтекъл през млечния път. Дълго пресичал пространството се завръщам в прашинки докоснали дланта ти за да се събудя в съня. Нося ти дар от звезден аромат заплел се в косите под нощния покрив на дъжда. Ти си брегът на спокойствието, приюти ме отвъд водите придошли от гнева зад посоката превълнала дните в бушуващ сив океан, заключи ме до зеленото на ириса. Отвори вратите на времето в ретро музика отново да се слеят разпилените сенки.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надя Вълканова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios