18 jul 2006, 21:41

Буря

  Poesía
189 0 16
Мрачен ден - дъждовен, горчиви сълзи пак валят. Тътенът висок,гръмовен, светлини в мрака пак горят. Някъде наблизо майка страда, търси птичето си скъпо, писка,цвърка,пак излита, бурята и го е отнела сурово,сухо. Бездомникът отново се загръща с протритото и скромничко палто. После бавно бавно се обръща и тръгва без посока и подслон. Само миг на завет, кърпа,топлинка и хляб, само миг с любими хора, много ли иска добрия бедняк?!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мимс Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стихотворението е вълшебно!Много ми харесва!
  • Малко тъжно и много хубаво!
  • Мерси мацко...за сега най-хубавото стихче дето четох тука е твойто "тя" страхотно е.Продължавай все така!!!
  • брао мила!аз като го прочетох не повярвях че това ти си го писала!харесжа ми!
  • здравей, Мимс, и аз съм била на 13, някога, макар и отдавна. Пазя стихчетата, които съм писала тогава и, повярвай ми, твоите са по- хубави. Така, че не се отчайвай от коментарите, просто продължавай да изразяваш това което те вълнува. Сигурна съм, че ако имаш търпение, някой ден и Светльо ще ти напише "Чудесно е!" Поздрав