23 may 2006, 17:34

Бяла хармония

  Poesía
140 0 22
Снегът по улиците чист блести,
красиви са дърветата смълчани.
Пречистени са нашите души,
докоснати от музиката в бяло!

Немеят младите брези
и пътищата уморени бягат.
Към моята врата, като преди
следи не идват, времето е спряло.

И в миг такъв ще си простим,
загледани във тишината бяла.
По сребърния склон вървим,
към края на едно начало.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Людмил Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios